Нова тв показа Румен, мъжът, който никога през живота си не е имал ток, телефон, течаща вода, лекар
Нова тв ни води в едно село, което никой в никакъв случай няма да открие на картата. На пръсти се броят хората, които знаят по какъв начин се стига до село Шипка в Родопите. Дотам пътища няма, ток няма, канализация няма, а дивите животни са със стотици повече от хората. Село Шипка е домът на Румен, който в никакъв случай през живота си не е имал ток, телефон, течаща вода, доктор. Живее с жена си Надежда и сина си Росен. Най-близкото обитаемо място е на най-малко 7 часа път и то по рискова скална пътека. Румен и жена му имат контакт с други хора единствено 2-3 пъти годишно и то през топлите месеци. А синът им знае по какъв начин да се бие с мечките, които идват нощем на посетители и по какъв начин да пази родителите си и овцете от вълците…
“Това е Ничия земя, но в действителност ничия. Позакърпената къща е последната обитаема от 70- те години. Няма табели и пътища, които водят до тук, единствено няколко кмета знаят, че в нищото живуркат три души, само че дали към момента са живи - не знаят. Румен, брачната половинка и синът му живеят на място, което от дълго време е заличено от картите, от света и от живите. Ядат животните, които отглеждат, пият вода от изворите в региона, в случай че не са пресъхнали, както става през лятото. Къпят се рядко, вероятно с дъжда. Старостта ги притиска като изгладнял вълк през нощта и постепенно гризе костите и изпива очите им до освирепяваща болежка.
Обявление, което се ангажирахме да отправим - хората, които танцуват в ливадата и са ходили на ресторант преди 50 години, в действителност обезверено имат потребност от помощ! Трябва да бъдат преселени в човечността. Те се молят да могат да живеят някъде, където просто няма диви животни. Тримата работят за 30, подготвени са да нямат ток и вода, само че да имат покрив. Могат и сами да си го построят. Знаят по какъв начин да се пазят от най-лошото, само че не знаят по какъв начин да чакат хубавото. И по какъв начин да го имат. Някой би трябвало да откри път към тях. Някой, който не се опасява от мечки да върви в гората. Те ще му оказват помощ да ги изведе. И коприва ще му наберат, и мляко ще дадат, и всичкото си предоставяне ще харижат против единствено още малко старини… ”
“Това е Ничия земя, но в действителност ничия. Позакърпената къща е последната обитаема от 70- те години. Няма табели и пътища, които водят до тук, единствено няколко кмета знаят, че в нищото живуркат три души, само че дали към момента са живи - не знаят. Румен, брачната половинка и синът му живеят на място, което от дълго време е заличено от картите, от света и от живите. Ядат животните, които отглеждат, пият вода от изворите в региона, в случай че не са пресъхнали, както става през лятото. Къпят се рядко, вероятно с дъжда. Старостта ги притиска като изгладнял вълк през нощта и постепенно гризе костите и изпива очите им до освирепяваща болежка.
Обявление, което се ангажирахме да отправим - хората, които танцуват в ливадата и са ходили на ресторант преди 50 години, в действителност обезверено имат потребност от помощ! Трябва да бъдат преселени в човечността. Те се молят да могат да живеят някъде, където просто няма диви животни. Тримата работят за 30, подготвени са да нямат ток и вода, само че да имат покрив. Могат и сами да си го построят. Знаят по какъв начин да се пазят от най-лошото, само че не знаят по какъв начин да чакат хубавото. И по какъв начин да го имат. Някой би трябвало да откри път към тях. Някой, който не се опасява от мечки да върви в гората. Те ще му оказват помощ да ги изведе. И коприва ще му наберат, и мляко ще дадат, и всичкото си предоставяне ще харижат против единствено още малко старини… ”
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ